РЕКЛАМА
Реклама
Литеранс
Начало     Авторът и перото     Литературен обзор     На бюрото     Подиум на писателя     Експресивно     Златното мастило

Пътя на българите към една ледена земя

Дата на публикуване: 22:16 ч. / 27.09.2024
Прочетена
5118
Златното мастило

Полярният изследовател професор Христо Пимпирев представи книгата си „Антарктическият стопаджия“, написана в съавторство с журналистката и фотограф Иглика Трифонова, в Драматичен Театър „Драгомир Асенов“ в Монтана.

Събитието е част от програмата на пътуващия фестивал „Красива наука“, който се организира за първи път от фондация „Красива наука“ и е посветен на Европейската нощ на учените 2024. 

„Благодаря на публиката, която дойде да се докосне до една България, която е на 13 хиляди километра оттук, но там се вее българското знаме и всеки, който дойде казва: „Аз съм в България“. Не мога да не ви споделя, че идвам с голямо вълнение в този край, защото моята майка е от Вълчедръм (област Монтана). Детството ми минаваше в Златията при моята баба. Аз съм закърмен от този край и може би този изследователски дух се дължи именно на това, че съм от Северозапада. Искам да ви кажа, може би не знаете, но на Антарктида съм кръстил един връх с името Монтана. Този връх е на остров Ливингстън, където е и Българската антарктическа база „Св. Климент Охридски“, обърна се професор Христо Пимпирев към публиката в Монтана.

В "Антарктическият стопаджия" се разказва как професор Пимпирев превръща личната си мечта да достигне до Антарктида в държавна политика и вече десетилетия наред работи за развитието на българската наука и създава положителен образ на България по света, както и каква е мотивацията му да не спира да вдъхновява и поддържа интереса към Ледения континент. 

„Тази книга е доста необичайна, защото разказва за пътя на българите към една ледена земя, която е откривана преди 200 години от англичани, руснаци, малко по-късно и от американци. Ние по това време не сме съществували като държава, а сме били в рамките на Османската империя. В момента сме на Антарктида, заедно с тези нации, абсолютно равни, защото управляваме този континент с още 29 държави. Тази година ние провеждаме нашата 33-та Антарктическа експедиция“, отбеляза изследователят.

Пред публиката професорът разказа знакови истории и моменти от раждането на идеята за първата експедиция до появата на първия български научноизследователски кораб "Св. св. Кирил и Методий" (НИК-421) отплавал за първи път към Антарктида на 27 декември 2022 г. от Морската гара във Варна, и чак до днес.

Иглика Трифонова разказа какво е да си дама на Антарктида, за годините, в които жените в експедициите са били малко, за мечтите които не трябва да се забравят, и за професор Пимпирев, който не спира да я вдъхновява. „Професорът повярва, че мога да го направя и ме предизвика да изляза от зоната си на комфорт. Той ме накара да не се отказвам, това нещо се случва във всичките 20 години, в които с него работим заедно в Антарктическия институт. Той е един пример за начина на мислене да не се отказваш.“

Полярният изследовател пожела на младите хора да се учат, да прегърнат науката и да станат изследователи, които да пътуват по света и да работят и на територията на Антарктида.

След представянето на книгата „Антарктическият стопаджия“ публиката  зададе своите въпроси на професор Пимпирев и Иглика Трифонова. Кметът на Монтана Златко Живков приветства полярния изследовател за посещението му в Монтана. Във фоайето на театъра всеки желаещ получи автограф от професор Христо Пимпирев. Ученици от Второ средно училище „Никола Вапцаров“ му подариха тематичен календар за 2025 година с техни рисунки, който професора обеща да занесе на българската база в Антарктида.

Професор Пимпирев дойде в Монтана след заключителната част на Международната полярна конференция за сътрудничество между балканските страни в полярните региони по европейските програми EUPolarNet-2 и POLARIN в Ахелой. Там генералният директор на Кирил Вълчев и професор Христо Пимпирев представиха и новоиздадената версия на английски език на броя на списание от месец май, който бе посветен на българската наука на Антарктида.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
Флоренция, известна като люлка на европейската цивилизация през Ренесанса, е дом на множество културни институции. Сред най-престижните от тях е Gabinetto Vieusseux (Науч ...
Вижте също
Изразът "извинявайте за френския" често се използва в разговори, за да смекчи тона и да се оправдае за употребата на по-остри или нецензурни думи. Тази фраза е не само по ...
Към първа страница Новини Златното мастило
Златното мастило
Красимир Йорданов: "Хората боледуват от смартфон самота"
Сдружението на писателите във Варна е в подем, след като през изминалата година успя да привлече нови членове и да организира редица литературни събития. Председателят на организацията, Красимир Йорданов, който заема поста от септември 2025 година, сподели, че ...
Добрина Маркова
Златното мастило
Свами Тиртха: Истинските отговори не идват отвън
На 8 януари в литературния клуб „Перото“ в София ще се проведе среща с известния автор Свами Тиртха, който е създател на книгата „Черната книга: Медитации за всеки ден“. Събитието е организирано от фондация „Калпатару“ и е п ...
Ангелина Липчева
Екатерина Йорданова представя иновации в ядрен синтез с фемтосекундни лазери
Валери Генков
Златното мастило
Маргарита Савойска и нейното влияние върху италианската култура
На 4 януари 2026 година се навършиха сто години от важен момент в историята на Италия, свързан с първата кралица на Обединена Италия – Маргарита Савойска, родена в Торино на 20 ноември 1851 година. Тя е дъщеря на Фердинанд Савойски, първия херцог на Гену ...
Добрина Маркова
Още от рубриката
Литературен
бюлетин
Включително напомняния
за предстоящи събития
Абонирайте се
Подиум на писателя
Поезията като средство за осъзнаване на индивидуалната и колективната отговорност
В съвременната поезия, писането не е просто акт на творчество, а начин за завладяване на дълбоки истини, свързани с човешките действия. Тези действия, които отразяват ценностите на една цивилизация, оставят следа в колективната памет и се активират в моменти н ...
Ангелина Липчева
Авторът и перото
Геновева Танчовска: „Читалищното дело е основополагащо за българската култура“
Петима видни общественици от Свищов са избрани да представляват града в Националния представителен организационен комитет, който ще организира честванията по повод 170-годишнината на читалищното дело в страната. Събитието ще се проведе в Свищов, Лом и Шумен. ...
Валери Генков
Експресивно
Нови издания на преподаватели от ФЖМК поставят акцент върху медийните ефекти и социалните проблеми
Добрина Маркова
Литературен обзор
Монира Ал-Гадир изследва новите поетични идентичности в дигиталната ера
Ангелина Липчева
В "Tracing the Ether: Contemporary Poetry from Saudi Arabia" (Проследявайки етер: Съвременна поезия от Саудитска Арабия), теоретикът и преводач Монира Ал-Гадир (Moneera Al-Ghadeer) събира шейсет и две стихотворения от двадесет и шест поети, които наследяват както руините на предислямския копнеж, така и синята светлина на дигитално картографирания свят. Тази антология е една от първите на английски ...
На бюрото
Морис Фадел поставя под въпрос реалността в литературата
Валери Генков
Литературен обзор
Изразът "Да бъдеш извънредно щастлив" носи радостен и почти детски смисъл, и до днешен ден мног ...
Начало Златното мастило

Пътя на българите към една ледена земя

22:16 ч. / 27.09.2024
Автор: Валери Генков
Прочетена
5118
Публкацията е част от архивът на Литеранс
Златното мастило

Полярният изследовател професор Христо Пимпирев представи книгата си „Антарктическият стопаджия“, написана в съавторство с журналистката и фотограф Иглика Трифонова, в Драматичен Театър „Драгомир Асенов“ в Монтана.

Събитието е част от програмата на пътуващия фестивал „Красива наука“, който се организира за първи път от фондация „Красива наука“ и е посветен на Европейската нощ на учените 2024. 

„Благодаря на публиката, която дойде да се докосне до една България, която е на 13 хиляди километра оттук, но там се вее българското знаме и всеки, който дойде казва: „Аз съм в България“. Не мога да не ви споделя, че идвам с голямо вълнение в този край, защото моята майка е от Вълчедръм (област Монтана). Детството ми минаваше в Златията при моята баба. Аз съм закърмен от този край и може би този изследователски дух се дължи именно на това, че съм от Северозапада. Искам да ви кажа, може би не знаете, но на Антарктида съм кръстил един връх с името Монтана. Този връх е на остров Ливингстън, където е и Българската антарктическа база „Св. Климент Охридски“, обърна се професор Христо Пимпирев към публиката в Монтана.

В "Антарктическият стопаджия" се разказва как професор Пимпирев превръща личната си мечта да достигне до Антарктида в държавна политика и вече десетилетия наред работи за развитието на българската наука и създава положителен образ на България по света, както и каква е мотивацията му да не спира да вдъхновява и поддържа интереса към Ледения континент. 

„Тази книга е доста необичайна, защото разказва за пътя на българите към една ледена земя, която е откривана преди 200 години от англичани, руснаци, малко по-късно и от американци. Ние по това време не сме съществували като държава, а сме били в рамките на Османската империя. В момента сме на Антарктида, заедно с тези нации, абсолютно равни, защото управляваме този континент с още 29 държави. Тази година ние провеждаме нашата 33-та Антарктическа експедиция“, отбеляза изследователят.

Пред публиката професорът разказа знакови истории и моменти от раждането на идеята за първата експедиция до появата на първия български научноизследователски кораб "Св. св. Кирил и Методий" (НИК-421) отплавал за първи път към Антарктида на 27 декември 2022 г. от Морската гара във Варна, и чак до днес.

Иглика Трифонова разказа какво е да си дама на Антарктида, за годините, в които жените в експедициите са били малко, за мечтите които не трябва да се забравят, и за професор Пимпирев, който не спира да я вдъхновява. „Професорът повярва, че мога да го направя и ме предизвика да изляза от зоната си на комфорт. Той ме накара да не се отказвам, това нещо се случва във всичките 20 години, в които с него работим заедно в Антарктическия институт. Той е един пример за начина на мислене да не се отказваш.“

Полярният изследовател пожела на младите хора да се учат, да прегърнат науката и да станат изследователи, които да пътуват по света и да работят и на територията на Антарктида.

След представянето на книгата „Антарктическият стопаджия“ публиката  зададе своите въпроси на професор Пимпирев и Иглика Трифонова. Кметът на Монтана Златко Живков приветства полярния изследовател за посещението му в Монтана. Във фоайето на театъра всеки желаещ получи автограф от професор Христо Пимпирев. Ученици от Второ средно училище „Никола Вапцаров“ му подариха тематичен календар за 2025 година с техни рисунки, който професора обеща да занесе на българската база в Антарктида.

Професор Пимпирев дойде в Монтана след заключителната част на Международната полярна конференция за сътрудничество между балканските страни в полярните региони по европейските програми EUPolarNet-2 и POLARIN в Ахелой. Там генералният директор на Кирил Вълчев и професор Христо Пимпирев представиха и новоиздадената версия на английски език на броя на списание от месец май, който бе посветен на българската наука на Антарктида.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
Златното мастило
Красимир Йорданов: "Хората боледуват от смартфон самота"
Добрина Маркова
Златното мастило
Свами Тиртха: Истинските отговори не идват отвън
Ангелина Липчева
Златното мастило
Екатерина Йорданова представя иновации в ядрен синтез с фемтосекундни лазери
Валери Генков
Всичко от рубриката
Изразът "извинявайте за френския" остава актуален и в съвременния език
Валери Генков
Изразът "извинявайте за френския" често се използва в разговори, за да смекчи тона и да се оправдае за употребата на по-остри или нецензурни думи. Тази фраза е не само по ...
Подиум на писателя
Японските самураи в Америка: Поглед към дипломатическата мисия и социалните предразсъдъци
Добрина Маркова
Подиум на писателя
Поезията като средство за осъзнаване на индивидуалната и колективната отговорност
Ангелина Липчева
Авторът и перото
Геновева Танчовска: „Читалищното дело е основополагащо за българската култура“
Валери Генков
Експресивно
Нови издания на преподаватели от ФЖМК поставят акцент върху медийните ефекти и социалните проблеми
Добрина Маркова
Литературен обзор
Монира Ал-Гадир изследва новите поетични идентичности в дигиталната ера
Ангелина Липчева
На бюрото
Морис Фадел поставя под въпрос реалността в литературата
Валери Генков
Експресивно
Невяна Троянска разказва за пътешествията на пет приятелки и техните забавни гафове
Валери Генков
Литературен обзор
Изразът "Да бъдеш извънредно щастлив" носи радост и критика към прекомерния ентусиазъм
Добрина Маркова
Авторът и перото
Рисковете от новата функция на Amazon Kindle "Ask This Book"
Валери Генков
Авторът и перото
Гъртруд Стайн разкрива тайните на Париж чрез Алис Б. Токлас
Ангелина Липчева
Вижте още новини
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Читателски поглед
Седем книги, които разширяват разказите за Юга
Писането за Юга на Съединените щати е предизвикателство, което изисква дълбочинно разбиране на сложната идентичност на региона. Според Томас Дай, южната идентичност често се възприема като затворена в миналото, между Гражданската война и движението за ...
Избрано
Христина Комаревска: „Ние носим в себе си както светла, така и тъмна страна“
Христина Комаревска, плевенска поетеса и журналистка, представи своята нова творба, озаглавена „И Одета, и Одилия“. В интервю, тя сподели, че заглавието отразява сложността на света, в който живеем, където доброто и злото постоянно се ...
Маргарита Савойска и нейното влияние върху италианската култура
Ако сте поропуснали
Крехкост: Социални и икономически измерения в съвременна Италия
В съвременна Италия терминът "крехкост" заема централно място в различни дискусии, от поетични и философски до икономически и политически. От една страна, крехкостта се възприема като човешко пространство, свързано с бавност, грижа и споделена уязвимост, ...


Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
Неограничен достъп до Literans.com
Приложението инструменти за автори
Достъп до ексклузивно съдържание
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители и Деца
Отговорност за съдържанието
Общностни правила
Използване
Общи условия /
Потребителско споразумение

Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2026 Literans България. Всички права запазени.
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат в услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Какво трябва да
знаете
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Какво се случи
днес
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.

Общи условия /
Потребителско споразумение
Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2026 Literans България.
Всички права запазени.