РЕКЛАМА
Реклама
Литеранс
Начало     Авторът и перото     Литературен обзор     На бюрото     Подиум на писателя     Експресивно     Златното мастило

Пътя на българите към една ледена земя

Дата на публикуване: 22:16 ч. / 27.09.2024
Редактор: Ангелина Липчева
Прочетена
5096
В "Антарктическият стопаджия" се разказва как професор Пимпирев превръща личната си мечта да достигне до Антарктида в държавна политика и вече десетилетия наред работи за развитието на българската наука и създава положителен образ на България по света, както и каква е мотивацията му да не спира да вдъхновява и поддържа интереса към Ледения континент.
Пътя на българите към една ледена земя
Пътя на българите към една ледена земя
Снимка © БТА
Златното мастило

Полярният изследовател професор Христо Пимпирев представи книгата си „Антарктическият стопаджия“, написана в съавторство с журналистката и фотограф Иглика Трифонова, в Драматичен Театър „Драгомир Асенов“ в Монтана.

Община Пазарджик обяви седмото издание на националния конкурс за млади поети "Димитър Бояджиев". Той трябваше да се състои през 2023 г., но бе отложен за настоящата, съобщават от общинската администрация.

Конкурсът е отворен за участие на автори до 30-годишна възраст от цялата страна, които трябва да изпратят своите творби до 20 септември 2024 г. Резултатите ще бъдат обявени на 1 октомври, когато се отбелязва Денят на поезията.

Кандидатите могат да се запознаят с условията на официалната страница на Община Пазарджик.

Наградата за победителя е издаване на стихосбирка. Освен това се издава и сборник със стихотворения на други автори, участвали в конкурса.

Първото издание на националния конкурс на името на родения в Пазарджик поет Димитър Бояджиев е през 2011 г. и се провежда на всеки 2 години. Носители на наградата през годините са Стефан Радев, Лидия Каш

Поредната среща на клуб „ЧИТАТЕЛница“ на Варненската регионална библиотека „Пенчо Славейков“ за първи път ще бъде на открито, съобщиха организаторите . Членовете на групата ще се съберат в Зона „Екзотика“ в Морската градина и ще дискутират азиатската фантастика.

Темата е избрана от самите участници в клуб „ЧИТАТЕЛница“, които пожелаха да научат повече за японски и китайски автори на фентъзи и научна фантастика, обясниха от екипа на библиотеката. Разговорът тази вечер ще се фокусира върху творчеството на писатели от Япония, Китай и Южна Корея, както и на творци с корени от Югоизточна Азия. Ще направим литературна разходка през поджанровете на фантастиката и ще потърсим тенденциите, които обединяват авторите им от Азия през последните десетилетия, казаха още организаторите.

И този път модератор на срещата ще бъде доброволец, член на клуба, който ще представи някои от най

С представяне на трима автори Община Созопол ще отбележи Седмицата на българската литература и българските писатели. В периода 30 август – 3 септември посетителите ще могат да се срещнат с трима български писатели и новите им книги, съобщиха от издателство „Лексикон“, които са организатори на мероприятието. И трите срещи ще се състоят в арт галерия „Ласкариди“ в крайморския град.

В програмата на първия ден – 30 август, е представянето на романа „Седемте живота на Иван Б. Роман от чекмеджето на социализЪма“ от журналиста и писател Николай Светлев. Модератор на срещата ще бъде Емил Николов.

„Тази моя книга е писана при екстремни обстоятелства от май 1985-а до края на декември 1989 година. Тя е класиче­ски ръкопис от чекмеджето, колкото и съвременната бъл­гарска критика да твърди, че такива творби не са създава

Историкът от Института за изследване на населението и човека при БАН (ИИНЧ-БАН) доц. Венцислав Мучинов разглежда въпроса за урбанизацията в България под османска власт, до 1878 г., в новата си книга „Урбанизацията в българските земи под османската власт през XIX век до 1878 г.“, съобщават от издателството на БАН „Проф. Марин Дринов“.

Когато става въпрос за урбанизация в специализираната литература, се разбира процесът на нарастване на броя и големината на градовете и повишаване на ролята им във всички сфери на обществения живот, посочват издателите. По думите им този процес се характеризира с концентрацията на все по-голям дял от населението в градовете и по-особено - в големите центрове, както и с приобщаването на все по-голяма част от хората към градския начин на живот, мислене и поведение.

Деветнадесети век е ключов за развитието на урбанизационния процес в европейс

Писателката Юлияна Антонова-Мурата ще представи новата си книга „Хай хай, Япония“ на 3 октомври в литературен клуб „Перото“. Това съобщиха от издателство „Книгомания“ днес.

По думите им „Хай хай, Япония“ е последната от четирилогията с кратки разкази по истински случаи. „Тя е послание и подкана за приятелство, за съмишленост и заедност към всеки, докоснал се дори само до една от историите в първите три книги: „Моши моши, Япония“, „Уки уки, Япония“ и „Сан сан, Япония“, допълват те.

Според писателят Захари Карабашлиев новото издание на Юлияна Антонова-Мурата събира над 60 лишени от драматизъм, претенциозност и усложнения импресии, от които лъхат добронамереност и истина. „Те са безконфликтни и – навярно повлияни от онзи красив японски минимализъм – езиково изчистен

Събитието е част от програмата на пътуващия фестивал „Красива наука“, който се организира за първи път от фондация „Красива наука“ и е посветен на Европейската нощ на учените 2024. 

„Благодаря на публиката, която дойде да се докосне до една България, която е на 13 хиляди километра оттук, но там се вее българското знаме и всеки, който дойде казва: „Аз съм в България“. Не мога да не ви споделя, че идвам с голямо вълнение в този край, защото моята майка е от Вълчедръм (област Монтана). Детството ми минаваше в Златията при моята баба. Аз съм закърмен от този край и може би този изследователски дух се дължи именно на това, че съм от Северозапада. Искам да ви кажа, може би не знаете, но на Антарктида съм кръстил един връх с името Монтана. Този връх е на остров Ливингстън, където е и Българската антарктическа база „Св. Климент Охридски“, обърна се професор Христо Пимпирев към публиката в Монтана.

В "Антарктическият стопаджия" се разказва как професор Пимпирев превръща личната си мечта да достигне до Антарктида в държавна политика и вече десетилетия наред работи за развитието на българската наука и създава положителен образ на България по света, както и каква е мотивацията му да не спира да вдъхновява и поддържа интереса към Ледения континент. 

„Тази книга е доста необичайна, защото разказва за пътя на българите към една ледена земя, която е откривана преди 200 години от англичани, руснаци, малко по-късно и от американци. Ние по това време не сме съществували като държава, а сме били в рамките на Османската империя. В момента сме на Антарктида, заедно с тези нации, абсолютно равни, защото управляваме този континент с още 29 държави. Тази година ние провеждаме нашата 33-та Антарктическа експедиция“, отбеляза изследователят.

Пред публиката професорът разказа знакови истории и моменти от раждането на идеята за първата експедиция до появата на първия български научноизследователски кораб "Св. св. Кирил и Методий" (НИК-421) отплавал за първи път към Антарктида на 27 декември 2022 г. от Морската гара във Варна, и чак до днес.

Иглика Трифонова разказа какво е да си дама на Антарктида, за годините, в които жените в експедициите са били малко, за мечтите които не трябва да се забравят, и за професор Пимпирев, който не спира да я вдъхновява. „Професорът повярва, че мога да го направя и ме предизвика да изляза от зоната си на комфорт. Той ме накара да не се отказвам, това нещо се случва във всичките 20 години, в които с него работим заедно в Антарктическия институт. Той е един пример за начина на мислене да не се отказваш.“

Полярният изследовател пожела на младите хора да се учат, да прегърнат науката и да станат изследователи, които да пътуват по света и да работят и на територията на Антарктида.

След представянето на книгата „Антарктическият стопаджия“ публиката  зададе своите въпроси на професор Пимпирев и Иглика Трифонова. Кметът на Монтана Златко Живков приветства полярния изследовател за посещението му в Монтана. Във фоайето на театъра всеки желаещ получи автограф от професор Христо Пимпирев. Ученици от Второ средно училище „Никола Вапцаров“ му подариха тематичен календар за 2025 година с техни рисунки, който професора обеща да занесе на българската база в Антарктида.

Професор Пимпирев дойде в Монтана след заключителната част на Международната полярна конференция за сътрудничество между балканските страни в полярните региони по европейските програми EUPolarNet-2 и POLARIN в Ахелой. Там генералният директор на Кирил Вълчев и професор Христо Пимпирев представиха и новоиздадената версия на английски език на броя на списание от месец май, който бе посветен на българската наука на Антарктида.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
Пожелавам на този, който спечели конкурса „Димитър Бояджиев“ тази вечер в Пазарджик, да пише със сърце и душа, каза Денис Олегов, носител на приза за млади по ...
Вижте също
Георги Константинов, който през тази година навършва 80 години, ще бъде гост на официалното откриване на 27-ите Есенни литературни празници в Бургас на 1 октомври. Ден по ...
Към първа страница Новини Златното мастило
Златното мастило
Leap Off Page събира писатели от пет държави
Международен интердисциплинарен фестивал Leap Off Page ще се състои от утре, 30 септември, до 6 октомври тази година в Русе. Това съобщи Александрина Колева от общинската фондация "Русе - град на свободния дух". В програмата се включват писатели и хореографи ...
Валери Генков
Златното мастило
Кармен Мишу и епохата на Априлското въстание
Романът ,,Дъжд“ на Кармен Мишу ще има представяния в Пловдив – на 29 септември, Русе – на 1 ноември, и в Стара Загора – на 28 септември, съобщават издателите от „Жанет 45“. Дъжд не е роман за Освобождението, нито за патриот ...
Добрина Маркова
Мостове през времето
Ангелина Липчева
Златното мастило
„Аз бях един от тях“ е темата на четвъртия поетичен конкурс „Защо пиша това писмо“
„Аз бях един от тях“ е темата на четвъртия международен поетичен конкурс „Защо пиша това писмо“. Тя е с препратка към стихотворението „Мълчание“ на Милчо Петров, разказват организаторите от „Многоточие“. Крайния ...
Добрина Маркова
Литературен
бюлетин
Включително напомняния
за предстоящи събития
Абонирайте се
Подиум на писателя
Животът на Труман Капоти по действителен случай
Някои критици наричат този жанр true crime - “действително престъпление”. Други предпочитат термина „факшън“ - съчетание от „факти“ и „фикция“. Всички обаче са единодушни, че основополагащ е документалният роман ...
Добрина Маркова
На бюрото
Българското минало под чешко перо
В навечерието на откриването на новата академична учебна година, Университетската библиотека представя изложба по повод 170 години от рождението на Константин Иречек. Тя може да бъде разгледана във фоайето на Централната университетска библиотека до края на ок ...
Валери Генков
На бюрото
Да погледнем на споделеното
Ангелина Липчева
На бюрото
Поетичният конкурс „Димитър Бояджиев“ отново вдъхновява млади автори
Ангелина Липчева
Община Пазарджик ще обяви резултатите от Национален конкурс за млади поети „Димитър Бояджиев“ утре, 1 октомври, съобщиха от местната администрация. След двегодишно прекъсване, поетичният конкурс отново се завръща, вдъхновявайки млади автори до 30-годишна възраст от цялата страна да споделят своето творчество, допълват още от Общината. Това е седмото издание на надпреварата, която про ...
Експресивно
Поезия и музика в Розовата долина
Добрина Маркова
Подиум на писателя
Людмила Калоянова ще представи романа си „Американски триптих“ на 3 октомври в книж ...
Начало Златното мастило

Пътя на българите към една ледена земя

22:16 ч. / 27.09.2024
Редактор: Добрина Маркова
Прочетена
5096
Пътя на българите към една ледена земя
Пътя на българите към една ледена земя
Снимка © БТА
Златното мастило

Полярният изследовател професор Христо Пимпирев представи книгата си „Антарктическият стопаджия“, написана в съавторство с журналистката и фотограф Иглика Трифонова, в Драматичен Театър „Драгомир Асенов“ в Монтана.

Община Пазарджик обяви седмото издание на националния конкурс за млади поети "Димитър Бояджиев". Той трябваше да се състои през 2023 г., но бе отложен за настоящата, съобщават от общинската администрация.

Конкурсът е отворен за участие на автори до 30-годишна възраст от цялата страна, които трябва да изпратят своите творби до 20 септември 2024 г. Резултатите ще бъдат обявени на 1 октомври, когато се отбелязва Денят на поезията.

Кандидатите могат да се запознаят с условията на официалната страница на Община Пазарджик.

Наградата за победителя е издаване на стихосбирка. Освен това се издава и сборник със стихотворения на други автори, участвали в конкурса.

Първото издание на националния конкурс на името на родения в Пазарджик поет Димитър Бояджиев е през 2011 г. и се провежда на всеки 2 години. Носители на наградата през годините са Стефан Радев, Лидия Каш

Поредната среща на клуб „ЧИТАТЕЛница“ на Варненската регионална библиотека „Пенчо Славейков“ за първи път ще бъде на открито, съобщиха организаторите . Членовете на групата ще се съберат в Зона „Екзотика“ в Морската градина и ще дискутират азиатската фантастика.

Темата е избрана от самите участници в клуб „ЧИТАТЕЛница“, които пожелаха да научат повече за японски и китайски автори на фентъзи и научна фантастика, обясниха от екипа на библиотеката. Разговорът тази вечер ще се фокусира върху творчеството на писатели от Япония, Китай и Южна Корея, както и на творци с корени от Югоизточна Азия. Ще направим литературна разходка през поджанровете на фантастиката и ще потърсим тенденциите, които обединяват авторите им от Азия през последните десетилетия, казаха още организаторите.

И този път модератор на срещата ще бъде доброволец, член на клуба, който ще представи някои от най

С представяне на трима автори Община Созопол ще отбележи Седмицата на българската литература и българските писатели. В периода 30 август – 3 септември посетителите ще могат да се срещнат с трима български писатели и новите им книги, съобщиха от издателство „Лексикон“, които са организатори на мероприятието. И трите срещи ще се състоят в арт галерия „Ласкариди“ в крайморския град.

В програмата на първия ден – 30 август, е представянето на романа „Седемте живота на Иван Б. Роман от чекмеджето на социализЪма“ от журналиста и писател Николай Светлев. Модератор на срещата ще бъде Емил Николов.

„Тази моя книга е писана при екстремни обстоятелства от май 1985-а до края на декември 1989 година. Тя е класиче­ски ръкопис от чекмеджето, колкото и съвременната бъл­гарска критика да твърди, че такива творби не са създава

Историкът от Института за изследване на населението и човека при БАН (ИИНЧ-БАН) доц. Венцислав Мучинов разглежда въпроса за урбанизацията в България под османска власт, до 1878 г., в новата си книга „Урбанизацията в българските земи под османската власт през XIX век до 1878 г.“, съобщават от издателството на БАН „Проф. Марин Дринов“.

Когато става въпрос за урбанизация в специализираната литература, се разбира процесът на нарастване на броя и големината на градовете и повишаване на ролята им във всички сфери на обществения живот, посочват издателите. По думите им този процес се характеризира с концентрацията на все по-голям дял от населението в градовете и по-особено - в големите центрове, както и с приобщаването на все по-голяма част от хората към градския начин на живот, мислене и поведение.

Деветнадесети век е ключов за развитието на урбанизационния процес в европейс

Писателката Юлияна Антонова-Мурата ще представи новата си книга „Хай хай, Япония“ на 3 октомври в литературен клуб „Перото“. Това съобщиха от издателство „Книгомания“ днес.

По думите им „Хай хай, Япония“ е последната от четирилогията с кратки разкази по истински случаи. „Тя е послание и подкана за приятелство, за съмишленост и заедност към всеки, докоснал се дори само до една от историите в първите три книги: „Моши моши, Япония“, „Уки уки, Япония“ и „Сан сан, Япония“, допълват те.

Според писателят Захари Карабашлиев новото издание на Юлияна Антонова-Мурата събира над 60 лишени от драматизъм, претенциозност и усложнения импресии, от които лъхат добронамереност и истина. „Те са безконфликтни и – навярно повлияни от онзи красив японски минимализъм – езиково изчистен

Събитието е част от програмата на пътуващия фестивал „Красива наука“, който се организира за първи път от фондация „Красива наука“ и е посветен на Европейската нощ на учените 2024. 

„Благодаря на публиката, която дойде да се докосне до една България, която е на 13 хиляди километра оттук, но там се вее българското знаме и всеки, който дойде казва: „Аз съм в България“. Не мога да не ви споделя, че идвам с голямо вълнение в този край, защото моята майка е от Вълчедръм (област Монтана). Детството ми минаваше в Златията при моята баба. Аз съм закърмен от този край и може би този изследователски дух се дължи именно на това, че съм от Северозапада. Искам да ви кажа, може би не знаете, но на Антарктида съм кръстил един връх с името Монтана. Този връх е на остров Ливингстън, където е и Българската антарктическа база „Св. Климент Охридски“, обърна се професор Христо Пимпирев към публиката в Монтана.

В "Антарктическият стопаджия" се разказва как професор Пимпирев превръща личната си мечта да достигне до Антарктида в държавна политика и вече десетилетия наред работи за развитието на българската наука и създава положителен образ на България по света, както и каква е мотивацията му да не спира да вдъхновява и поддържа интереса към Ледения континент. 

„Тази книга е доста необичайна, защото разказва за пътя на българите към една ледена земя, която е откривана преди 200 години от англичани, руснаци, малко по-късно и от американци. Ние по това време не сме съществували като държава, а сме били в рамките на Османската империя. В момента сме на Антарктида, заедно с тези нации, абсолютно равни, защото управляваме този континент с още 29 държави. Тази година ние провеждаме нашата 33-та Антарктическа експедиция“, отбеляза изследователят.

Пред публиката професорът разказа знакови истории и моменти от раждането на идеята за първата експедиция до появата на първия български научноизследователски кораб "Св. св. Кирил и Методий" (НИК-421) отплавал за първи път към Антарктида на 27 декември 2022 г. от Морската гара във Варна, и чак до днес.

Иглика Трифонова разказа какво е да си дама на Антарктида, за годините, в които жените в експедициите са били малко, за мечтите които не трябва да се забравят, и за професор Пимпирев, който не спира да я вдъхновява. „Професорът повярва, че мога да го направя и ме предизвика да изляза от зоната си на комфорт. Той ме накара да не се отказвам, това нещо се случва във всичките 20 години, в които с него работим заедно в Антарктическия институт. Той е един пример за начина на мислене да не се отказваш.“

Полярният изследовател пожела на младите хора да се учат, да прегърнат науката и да станат изследователи, които да пътуват по света и да работят и на територията на Антарктида.

След представянето на книгата „Антарктическият стопаджия“ публиката  зададе своите въпроси на професор Пимпирев и Иглика Трифонова. Кметът на Монтана Златко Живков приветства полярния изследовател за посещението му в Монтана. Във фоайето на театъра всеки желаещ получи автограф от професор Христо Пимпирев. Ученици от Второ средно училище „Никола Вапцаров“ му подариха тематичен календар за 2025 година с техни рисунки, който професора обеща да занесе на българската база в Антарктида.

Професор Пимпирев дойде в Монтана след заключителната част на Международната полярна конференция за сътрудничество между балканските страни в полярните региони по европейските програми EUPolarNet-2 и POLARIN в Ахелой. Там генералният директор на Кирил Вълчев и професор Христо Пимпирев представиха и новоиздадената версия на английски език на броя на списание от месец май, който бе посветен на българската наука на Антарктида.

Още от рубриката
Златното мастило
Leap Off Page събира писатели от пет държави
Валери Генков
Златното мастило
Кармен Мишу и епохата на Априлското въстание
Добрина Маркова
Златното мастило
Мостове през времето
Ангелина Липчева
Всичко от рубриката
Есенни литературни празници в Бургас
Добрина Маркова
Георги Константинов, който през тази година навършва 80 години, ще бъде гост на официалното откриване на 27-ите Есенни литературни празници в Бургас на 1 октомври. Ден по ...
На бюрото
Здравка Евтимова: Радвам се, че BookStar е изпълнена със срещи и разговори
Валери Генков
Подиум на писателя
Животът на Труман Капоти по действителен случай
Добрина Маркова
На бюрото
Българското минало под чешко перо
Валери Генков
На бюрото
Да погледнем на споделеното
Ангелина Липчева
На бюрото
Поетичният конкурс „Димитър Бояджиев“ отново вдъхновява млади автори
Ангелина Липчева
Експресивно
Поезия и музика в Розовата долина
Добрина Маркова
Литературен обзор
Национален празник на поезията
Валери Генков
Подиум на писателя
Да обичаш родината повече от тези, които живеят в нея
Ангелина Липчева
Експресивно
Здравка Евтимова е сред участниците на фестивала на европейската литература "BookStar"
Валери Генков
Експресивно
Есенни литературни дни
Добрина Маркова
Вижте още новини
 
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Читателски поглед
Българската политическа почва
Политологът Димитър Ганев представи новата си книга „Българската политическа почва“ на специално събитие днес в столицата. На него присъстваха политици, общественици, журналисти и др.   В нея той изследва пластовете на националната политическ ...
Избрано
Мостове през времето
Регионална библиотека „Проф. Беню Цонев” в Ловеч представя изложбата „Мостове през времето - хроника на партньорството с побратимените градове Ерфурт и Лавал”. Тя може да бъде разгледана от 27 септември до 4 октомври в централното фоайе ...
Телевизионният водещ Георги Ангелов успешно съчетава две професии
Ако сте поропуснали
В Европа има около 225 местни езика
Eвропейският ден на езиците се отбелязва за поредна година на 26 септември. Инициативата започва от 2001 г., обявена за Европейска година на езиците по инициатива на Съвета на Европа съвместно с Европейския съюз, за да се популяризира богатото езиково и култур ...


Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
Неограничен достъп до Literans.com
Приложението инструменти за автори
Достъп до ексклузивно съдържание
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители и Деца
Отговорност за съдържанието
Общностни правила
Използване
Общи условия /
Потребителско споразумение

Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2024 Literans България. Всички права запазени.
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат в услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Какво трябва да
знаете
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Какво се случи
днес
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.

Общи условия /
Потребителско споразумение
Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2024 Literans България.
Всички права запазени.