Пътя на българите към една ледена земя
Полярният изследовател професор Христо Пимпирев представи книгата си „Антарктическият стопаджия“, написана в съавторство с журналистката и фотограф Иглика Трифонова, в Драматичен Театър „Драгомир Асенов“ в Монтана. Събитието е част от програмата на пътуващия фестивал „Красива наука“, който се организира за първи път от фондация „Красива наука“ и е посветен на Европейската нощ на учените 2024. „Благодаря на публиката, която дойде да се докосне до една България, която е на 13 хиляди километра оттук, но там се вее българското знаме и всеки, който дойде казва: „Аз съм в България“. Не мога да не ви споделя, че идвам с голямо вълнение в този край, защото моята майка е от Вълчедръм (област Монтана). Детството ми минаваше в Златията при моята баба. Аз съм закърмен от този край и може би този изследователски дух се дължи именно на това, че съм от Северозапада. Искам да ви кажа, може би не знаете, но на Антарктида съм кръстил един връх с името Монтана. Този връх е на остров Ливингстън, където е и Българската антарктическа база „Св. Климент Охридски“, обърна се професор Христо Пимпирев към публиката в Монтана. В "Антарктическият стопаджия" се разказва как професор Пимпирев превръща личната си мечта да достигне до Антарктида в държавна политика и вече десетилетия наред работи за развитието на българската наука и създава положителен образ на България по света, както и каква е мотивацията му да не спира да вдъхновява и поддържа интереса към Ледения континент. „Тази книга е доста необичайна, защото разказва за пътя на българите към една ледена земя, която е откривана преди 200 години от англичани, руснаци, малко по-късно и от американци. Ние по това време не сме съществували като държава, а сме били в рамките на Османската империя. В момента сме на Антарктида, заедно с тези нации, абсолютно равни, защото управляваме този континент с още 29 държави. Тази година ние провеждаме нашата 33-та Антарктическа експедиция“, отбеляза изследователят. Пред публиката професорът разказа знакови истории и моменти от раждането на идеята за първата експедиция до появата на първия български научноизследователски кораб "Св. св. Кирил и Методий" (НИК-421) отплавал за първи път към Антарктида на 27 декември 2022 г. от Морската гара във Варна, и чак до днес. Иглика Трифонова разказа какво е да си дама на Антарктида, за годините, в които жените в експедициите са били малко, за мечтите които не трябва да се забравят, и за професор Пимпирев, който не спира да я вдъхновява. „Професорът повярва, че мога да го направя и ме предизвика да изляза от зоната си на комфорт. Той ме накара да не се отказвам, това нещо се случва във всичките 20 години, в които с него работим заедно в Антарктическия институт. Той е един пример за начина на мислене да не се отказваш.“ Полярният изследовател пожела на младите хора да се учат, да прегърнат науката и да станат изследователи, които да пътуват по света и да работят и на територията на Антарктида. След представянето на книгата „Антарктическият стопаджия“ публиката зададе своите въпроси на професор Пимпирев и Иглика Трифонова. Кметът на Монтана Златко Живков приветства полярния изследовател за посещението му в Монтана. Във фоайето на театъра всеки желаещ получи автограф от професор Христо Пимпирев. Ученици от Второ средно училище „Никола Вапцаров“ му подариха тематичен календар за 2025 година с техни рисунки, който професора обеща да занесе на българската база в Антарктида. Професор Пимпирев дойде в Монтана след заключителната част на Международната полярна конференция за сътрудничество между балканските страни в полярните региони по европейските програми EUPolarNet-2 и POLARIN в Ахелой. Там генералният директор на Кирил Вълчев и професор Христо Пимпирев представиха и новоиздадената версия на английски език на броя на списание от месец май, който бе посветен на българската наука на Антарктида.
|
|
Златното мастило
Красимир Йорданов: "Хората боледуват от смартфон самота"
Сдружението на писателите във Варна е в подем, след като през изминалата година успя да привлече нови членове и да организира редица литературни събития. Председателят на организацията, Красимир Йорданов, който заема поста от септември 2025 година, сподели, че ...
Добрина Маркова
|
Златното мастило
Свами Тиртха: Истинските отговори не идват отвън
На 8 януари в литературния клуб „Перото“ в София ще се проведе среща с известния автор Свами Тиртха, който е създател на книгата „Черната книга: Медитации за всеки ден“. Събитието е организирано от фондация „Калпатару“ и е п ...
Ангелина Липчева
|
Екатерина Йорданова представя иновации в ядрен синтез с фемтосекундни лазери
Валери Генков
|
Златното мастило
Маргарита Савойска и нейното влияние върху италианската култура
На 4 януари 2026 година се навършиха сто години от важен момент в историята на Италия, свързан с първата кралица на Обединена Италия – Маргарита Савойска, родена в Торино на 20 ноември 1851 година. Тя е дъщеря на Фердинанд Савойски, първия херцог на Гену ...
Добрина Маркова
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
Подиум на писателя
Поезията като средство за осъзнаване на индивидуалната и колективната отговорност
В съвременната поезия, писането не е просто акт на творчество, а начин за завладяване на дълбоки истини, свързани с човешките действия. Тези действия, които отразяват ценностите на една цивилизация, оставят следа в колективната памет и се активират в моменти н ...
Ангелина Липчева
|
Авторът и перото
Геновева Танчовска: „Читалищното дело е основополагащо за българската култура“
Петима видни общественици от Свищов са избрани да представляват града в Националния представителен организационен комитет, който ще организира честванията по повод 170-годишнината на читалищното дело в страната. Събитието ще се проведе в Свищов, Лом и Шумен.
...
Валери Генков
|
Експресивно
Нови издания на преподаватели от ФЖМК поставят акцент върху медийните ефекти и социалните проблеми
Добрина Маркова
|
Литературен обзор
Монира Ал-Гадир изследва новите поетични идентичности в дигиталната ера
Ангелина Липчева
|
В "Tracing the Ether: Contemporary Poetry from Saudi Arabia" (Проследявайки етер: Съвременна поезия от Саудитска Арабия), теоретикът и преводач Монира Ал-Гадир (Moneera Al-Ghadeer) събира шейсет и две стихотворения от двадесет и шест поети, които наследяват както руините на предислямския копнеж, така и синята светлина на дигитално картографирания свят. Тази антология е една от първите на английски ...
|
На бюрото
Морис Фадел поставя под въпрос реалността в литературата
Валери Генков
|
|
22:16 ч. / 27.09.2024
Автор: Валери Генков
|
Прочетена 5118 |
|
Полярният изследовател професор Христо Пимпирев представи книгата си „Антарктическият стопаджия“, написана в съавторство с журналистката и фотограф Иглика Трифонова, в Драматичен Театър „Драгомир Асенов“ в Монтана.
Събитието е част от програмата на пътуващия фестивал „Красива наука“, който се организира за първи път от фондация „Красива наука“ и е посветен на Европейската нощ на учените 2024.
„Благодаря на публиката, която дойде да се докосне до една България, която е на 13 хиляди километра оттук, но там се вее българското знаме и всеки, който дойде казва: „Аз съм в България“. Не мога да не ви споделя, че идвам с голямо вълнение в този край, защото моята майка е от Вълчедръм (област Монтана). Детството ми минаваше в Златията при моята баба. Аз съм закърмен от този край и може би този изследователски дух се дължи именно на това, че съм от Северозапада. Искам да ви кажа, може би не знаете, но на Антарктида съм кръстил един връх с името Монтана. Този връх е на остров Ливингстън, където е и Българската антарктическа база „Св. Климент Охридски“, обърна се професор Христо Пимпирев към публиката в Монтана.
В "Антарктическият стопаджия" се разказва как професор Пимпирев превръща личната си мечта да достигне до Антарктида в държавна политика и вече десетилетия наред работи за развитието на българската наука и създава положителен образ на България по света, както и каква е мотивацията му да не спира да вдъхновява и поддържа интереса към Ледения континент.
„Тази книга е доста необичайна, защото разказва за пътя на българите към една ледена земя, която е откривана преди 200 години от англичани, руснаци, малко по-късно и от американци. Ние по това време не сме съществували като държава, а сме били в рамките на Османската империя. В момента сме на Антарктида, заедно с тези нации, абсолютно равни, защото управляваме този континент с още 29 държави. Тази година ние провеждаме нашата 33-та Антарктическа експедиция“, отбеляза изследователят.
Пред публиката професорът разказа знакови истории и моменти от раждането на идеята за първата експедиция до появата на първия български научноизследователски кораб "Св. св. Кирил и Методий" (НИК-421) отплавал за първи път към Антарктида на 27 декември 2022 г. от Морската гара във Варна, и чак до днес.
Иглика Трифонова разказа какво е да си дама на Антарктида, за годините, в които жените в експедициите са били малко, за мечтите които не трябва да се забравят, и за професор Пимпирев, който не спира да я вдъхновява. „Професорът повярва, че мога да го направя и ме предизвика да изляза от зоната си на комфорт. Той ме накара да не се отказвам, това нещо се случва във всичките 20 години, в които с него работим заедно в Антарктическия институт. Той е един пример за начина на мислене да не се отказваш.“
Полярният изследовател пожела на младите хора да се учат, да прегърнат науката и да станат изследователи, които да пътуват по света и да работят и на територията на Антарктида.
След представянето на книгата „Антарктическият стопаджия“ публиката зададе своите въпроси на професор Пимпирев и Иглика Трифонова. Кметът на Монтана Златко Живков приветства полярния изследовател за посещението му в Монтана. Във фоайето на театъра всеки желаещ получи автограф от професор Христо Пимпирев. Ученици от Второ средно училище „Никола Вапцаров“ му подариха тематичен календар за 2025 година с техни рисунки, който професора обеща да занесе на българската база в Антарктида.
Професор Пимпирев дойде в Монтана след заключителната част на Международната полярна конференция за сътрудничество между балканските страни в полярните региони по европейските програми EUPolarNet-2 и POLARIN в Ахелой. Там генералният директор на Кирил Вълчев и професор Христо Пимпирев представиха и новоиздадената версия на английски език на броя на списание от месец май, който бе посветен на българската наука на Антарктида.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Седем книги, които разширяват разказите за Юга
Писането за Юга на Съединените щати е предизвикателство, което изисква дълбочинно разбиране на сложната идентичност на региона. Според Томас Дай, южната идентичност често се възприема като затворена в миналото, между Гражданската война и движението за ...
|
Избрано
Христина Комаревска: „Ние носим в себе си както светла, така и тъмна страна“
Христина Комаревска, плевенска поетеса и журналистка, представи своята нова творба, озаглавена „И Одета, и Одилия“. В интервю, тя сподели, че заглавието отразява сложността на света, в който живеем, където доброто и злото постоянно се ...
|
Маргарита Савойска и нейното влияние върху италианската култура
|
Ако сте поропуснали
Крехкост: Социални и икономически измерения в съвременна Италия
В съвременна Италия терминът "крехкост" заема централно място в различни дискусии, от поетични и философски до икономически и политически. От една страна, крехкостта се възприема като човешко пространство, свързано с бавност, грижа и споделена уязвимост, ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |