Пътя на българите към една ледена земя
Полярният изследовател професор Христо Пимпирев представи книгата си „Антарктическият стопаджия“, написана в съавторство с журналистката и фотограф Иглика Трифонова, в Драматичен Театър „Драгомир Асенов“ в Монтана. Събитието е част от програмата на пътуващия фестивал „Красива наука“, който се организира за първи път от фондация „Красива наука“ и е посветен на Европейската нощ на учените 2024. „Благодаря на публиката, която дойде да се докосне до една България, която е на 13 хиляди километра оттук, но там се вее българското знаме и всеки, който дойде казва: „Аз съм в България“. Не мога да не ви споделя, че идвам с голямо вълнение в този край, защото моята майка е от Вълчедръм (област Монтана). Детството ми минаваше в Златията при моята баба. Аз съм закърмен от този край и може би този изследователски дух се дължи именно на това, че съм от Северозапада. Искам да ви кажа, може би не знаете, но на Антарктида съм кръстил един връх с името Монтана. Този връх е на остров Ливингстън, където е и Българската антарктическа база „Св. Климент Охридски“, обърна се професор Христо Пимпирев към публиката в Монтана. В "Антарктическият стопаджия" се разказва как професор Пимпирев превръща личната си мечта да достигне до Антарктида в държавна политика и вече десетилетия наред работи за развитието на българската наука и създава положителен образ на България по света, както и каква е мотивацията му да не спира да вдъхновява и поддържа интереса към Ледения континент. „Тази книга е доста необичайна, защото разказва за пътя на българите към една ледена земя, която е откривана преди 200 години от англичани, руснаци, малко по-късно и от американци. Ние по това време не сме съществували като държава, а сме били в рамките на Османската империя. В момента сме на Антарктида, заедно с тези нации, абсолютно равни, защото управляваме този континент с още 29 държави. Тази година ние провеждаме нашата 33-та Антарктическа експедиция“, отбеляза изследователят. Пред публиката професорът разказа знакови истории и моменти от раждането на идеята за първата експедиция до появата на първия български научноизследователски кораб "Св. св. Кирил и Методий" (НИК-421) отплавал за първи път към Антарктида на 27 декември 2022 г. от Морската гара във Варна, и чак до днес. Иглика Трифонова разказа какво е да си дама на Антарктида, за годините, в които жените в експедициите са били малко, за мечтите които не трябва да се забравят, и за професор Пимпирев, който не спира да я вдъхновява. „Професорът повярва, че мога да го направя и ме предизвика да изляза от зоната си на комфорт. Той ме накара да не се отказвам, това нещо се случва във всичките 20 години, в които с него работим заедно в Антарктическия институт. Той е един пример за начина на мислене да не се отказваш.“ Полярният изследовател пожела на младите хора да се учат, да прегърнат науката и да станат изследователи, които да пътуват по света и да работят и на територията на Антарктида. След представянето на книгата „Антарктическият стопаджия“ публиката зададе своите въпроси на професор Пимпирев и Иглика Трифонова. Кметът на Монтана Златко Живков приветства полярния изследовател за посещението му в Монтана. Във фоайето на театъра всеки желаещ получи автограф от професор Христо Пимпирев. Ученици от Второ средно училище „Никола Вапцаров“ му подариха тематичен календар за 2025 година с техни рисунки, който професора обеща да занесе на българската база в Антарктида. Професор Пимпирев дойде в Монтана след заключителната част на Международната полярна конференция за сътрудничество между балканските страни в полярните региони по европейските програми EUPolarNet-2 и POLARIN в Ахелой. Там генералният директор на Кирил Вълчев и професор Христо Пимпирев представиха и новоиздадената версия на английски език на броя на списание от месец май, който бе посветен на българската наука на Антарктида.
|
|
Златното мастило
800 000 книги в пепел, "БукШеф" призовава за търпение и разбиране
Издателството "БукШеф" е понесло сериозни загуби, след като пожар унищожи близо 800 000 книги в склад, повреден от руски удари. Според информация от АФП, инцидентът е станал в главния склад на логистичния партньор на издателството "Денка Лоджистик".
В съобщен ...
Добрина Маркова
|
Златното мастило
Бразилия посреща „Балада за Георг Хених“ на Виктор Пасков - роман, който вдъхновява доброта и размисъл
Издателство „Сиела“ обяви, че романът „Балада за Георг Хених“ на Виктор Пасков ще бъде публикуван за първи път в Бразилия. Преводът е осъществен от Милена Миткова, а книгата е издадена от Editora Rua do Sabo. Според информация от издате ...
Добрина Маркова
|
Българската библиотечна традиция на световната сцена, нови партньорства и признание в Чикаго
Ангелина Липчева
|
Златното мастило
Поезия и проза без граници – нови конкурси в България!
Издателство „Отвъд кориците“ обяви възобновяването на своята рубрика, посветена на литературни конкурси в България. От екипа на издателството информираха, че новата версия на бюлетина ще представя актуални събития, организирани от различни институц ...
Валери Генков
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
Златното мастило
Ролерена свързва Прайд с активизма за ХИВ и СПИН
Ролерена, известна като "Феята на доброто" в Ню Йорк, не само че стана активист за правата на хората, живеещи с ХИВ и СПИН, но и променяше общественото пространство още преди да поеме този ангажимент. Нейната история започва на 16 септември 1972 година, когато ...
Ангелина Липчева
|
Златното мастило
Геология в практиката с ново ръководство от Бонев, минерали и скали в детайли
Ново издание на ръководство по геология, написано от Николай Бонев, предоставя на читателите основна информация относно ключови геоложки процеси и материали. Издателство „Св. Климент Охридски“ обяви, че книгата е редактирана от Севда Турмакова, а к ...
Валери Генков
|
Златното мастило
Поезия, надежда и вдъхновение в новата книга на Кристислава Иванова
Валери Генков
|
Златното мастило
21 изложби, 15 галерии, нови автори и творчески позиции на Випуск 2026
Добрина Маркова
|
Националната художествена академия (НХА) обяви предстоящото представяне на 21 изложби, които ще демонстрират творбите на бакалаври и магистри от Випуск 2026. Събитията ще се проведат между 17 юни и 30 юли в различни галерии в София, Банкя и Бургас.
Тази инициатива, наречена „Изложби на дипломираните от НХА“, е част от честванията по случай 130-годишнината на академията, основана през ...
|
Златното мастило
Бойкотът на Coors обединява различни социални и етнически групи в борба срещу дискриминацията
Валери Генков
|
|
22:16 ч. / 27.09.2024
Автор: Валери Генков
|
Прочетена 5118 |
|
Полярният изследовател професор Христо Пимпирев представи книгата си „Антарктическият стопаджия“, написана в съавторство с журналистката и фотограф Иглика Трифонова, в Драматичен Театър „Драгомир Асенов“ в Монтана.
Събитието е част от програмата на пътуващия фестивал „Красива наука“, който се организира за първи път от фондация „Красива наука“ и е посветен на Европейската нощ на учените 2024.
„Благодаря на публиката, която дойде да се докосне до една България, която е на 13 хиляди километра оттук, но там се вее българското знаме и всеки, който дойде казва: „Аз съм в България“. Не мога да не ви споделя, че идвам с голямо вълнение в този край, защото моята майка е от Вълчедръм (област Монтана). Детството ми минаваше в Златията при моята баба. Аз съм закърмен от този край и може би този изследователски дух се дължи именно на това, че съм от Северозапада. Искам да ви кажа, може би не знаете, но на Антарктида съм кръстил един връх с името Монтана. Този връх е на остров Ливингстън, където е и Българската антарктическа база „Св. Климент Охридски“, обърна се професор Христо Пимпирев към публиката в Монтана.
В "Антарктическият стопаджия" се разказва как професор Пимпирев превръща личната си мечта да достигне до Антарктида в държавна политика и вече десетилетия наред работи за развитието на българската наука и създава положителен образ на България по света, както и каква е мотивацията му да не спира да вдъхновява и поддържа интереса към Ледения континент.
„Тази книга е доста необичайна, защото разказва за пътя на българите към една ледена земя, която е откривана преди 200 години от англичани, руснаци, малко по-късно и от американци. Ние по това време не сме съществували като държава, а сме били в рамките на Османската империя. В момента сме на Антарктида, заедно с тези нации, абсолютно равни, защото управляваме този континент с още 29 държави. Тази година ние провеждаме нашата 33-та Антарктическа експедиция“, отбеляза изследователят.
Пред публиката професорът разказа знакови истории и моменти от раждането на идеята за първата експедиция до появата на първия български научноизследователски кораб "Св. св. Кирил и Методий" (НИК-421) отплавал за първи път към Антарктида на 27 декември 2022 г. от Морската гара във Варна, и чак до днес.
Иглика Трифонова разказа какво е да си дама на Антарктида, за годините, в които жените в експедициите са били малко, за мечтите които не трябва да се забравят, и за професор Пимпирев, който не спира да я вдъхновява. „Професорът повярва, че мога да го направя и ме предизвика да изляза от зоната си на комфорт. Той ме накара да не се отказвам, това нещо се случва във всичките 20 години, в които с него работим заедно в Антарктическия институт. Той е един пример за начина на мислене да не се отказваш.“
Полярният изследовател пожела на младите хора да се учат, да прегърнат науката и да станат изследователи, които да пътуват по света и да работят и на територията на Антарктида.
След представянето на книгата „Антарктическият стопаджия“ публиката зададе своите въпроси на професор Пимпирев и Иглика Трифонова. Кметът на Монтана Златко Живков приветства полярния изследовател за посещението му в Монтана. Във фоайето на театъра всеки желаещ получи автограф от професор Христо Пимпирев. Ученици от Второ средно училище „Никола Вапцаров“ му подариха тематичен календар за 2025 година с техни рисунки, който професора обеща да занесе на българската база в Антарктида.
Професор Пимпирев дойде в Монтана след заключителната част на Международната полярна конференция за сътрудничество между балканските страни в полярните региони по европейските програми EUPolarNet-2 и POLARIN в Ахелой. Там генералният директор на Кирил Вълчев и професор Христо Пимпирев представиха и новоиздадената версия на английски език на броя на списание от месец май, който бе посветен на българската наука на Антарктида.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Неизвестни творби на Моцарт открити в Националната библиотека на Франция
В Париж, куратор на Националната библиотека на Франция направи значително откритие, свързано с Волфганг Амадеус Моцарт. В ръкопис, който е бил съхраняван сред анонимни документи, бяха намерени композиции на композитора, включващи седем пиеси за арфа и флейта. ...
|
Избрано
Взаимодействието между военна мощ и научно познание: случаят Бикини
През лятото на 1946 г. Съединените щати провеждат ядрени изпитания на атола Бикини в Тихия океан като част от операция „Кросроудс“ – първите ядрени тестове след края на Втората световна война. Година по-късно Военноморските сили се завръщат ...
|
На лунна светлина и геноцидът – как историята вдъхновява литературата
|
Ако сте поропуснали
9 романа за климатичните промени и човешката устойчивост
Любовта към определени места придобива особено измерение, когато тези места започнат да изчезват. Това чувство не е нито чиста безнадеждност, нито истинска надежда, а по-скоро състояние между двете – пространство, в което тъгата и упоритостта ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |